Влиянието, което е упражнявало богомилското движение върху историята на балканските народи, прави изучаването му еднакво значимо както за византолога, така и за слависта. Изследването на богомилството има сравнително дълга, но не съвсем успешна история. Най-голям тласък получава през втората половина на XIX в., благодарение на откритите славянски документи, които окончателно насочват вниманието към България като най-ранния и автентичен дом на богомилската ерес. В настоящето изследване съм изоставил традиционния план, по който историята, доктрините и обичаите на богомилите се делят на глави, за да приложа метода на проучване на отделните аспекти на богомилството в хронологичен ред. По този начин може да се добие по-ясно представа за постепенната еволюция на доктрини, принципи, ритуали, обичаи и организация на сектата под влияние на историческите обстоятельства.